Деница Ганчева
Представителите на туристическия бизнес в България са против увеличаването на ставката на ДДС, както бе гласувано окончателно наскоро от Народното събрание.
Това показва анкета сред туристически фирми, проведена сред 68 туристически фирми чрез електронно интервю в рамките на проект на Стопанския факултет на СУ „Климент Охридски.“ Заедно това анализ на отговорите показва тяхната противоречивост и потвърждава факта, , че като цяло туристическият бранш е объркан.
На въпроса „Колко трябва да бъде ДДС за групови пътувания?” 81% от анкетираните са отговорили, че трябва да си остане 7%, резултатът е илюстриран на графика 1.
Графика 1.
В подкрепа на това туристическият бранш изтъква следните причини:
Последната причина, която изтъкват, обаче, е в противоречие с отговорите, 57% които на въпроса „Смятате ли, че въвеждането на новата ставка от 9% за групови пътувания от 01.04.2011 ще предизвика отлив на туристи?”, са отговорили „Да, но незначителен”. Само 16% са подкрепили отговор „Да, голям”, а 27% са отговорили “Не, изобщо”. Изводът, който може да се направи е, че по принцип обществото е против промените и ги приема с отрицание, без да знае със сигурност как те ще се отразят.
Графика 2.
На друг въпрос: „Трябва ли да има изключения от „правилото за единна ставка”, което изключение в момента съществува?”, с „Да, категорично” отговарят 46% от анкетираните, а останалите отговори се разпределят приблизително поравно между между другите два отговора – „Може би не” и “Никакви изключения”. Резултатът е показан на графика 3.
Графика 3.
Запитани дали трябва да бъде уеднаквен налогът за груповите и индивидуалните пътувания, близо половината /47%/ отговарят утвърдително, а 53% продкрепят различната данъчна ставка.
Графика 4.
В същото време обаче на въпроса „Колко трябва да бъде ДДС за индивидуални пътувания и всички останали дейности?”, най-голям брой от анкетираните (41%) са подкрепили отговор – 7%, т.е в единия случай (първите два въпроса) са против уеднаквяването, а във втория случай го подкрепят, което отново показва противоречие. Основният извод, който може да се направи е, че като цяло туристическият бранш е объркан и „лъкатуши” в изграждането на реална позиция. Защото те сега са обединени около идеята, че не трябва да подкрепят новия налог, изтъкват доводи в подкрепа на тезата си, но дали те са реалистични и наистина вярват в тях?
На въпроса „Увеличаването на налога с 2% ще напълни ли държавната хазна?” 94% са отговорили негативно, а останалите 6% - положително.
Както и на въпроса „Оценявате ли като положителна политиката за внасяне на постъпленията от туризма в хазната?” 35% са отговорили отрицателно, 31% - „вероятно“, 19% - с „Да, защото ще се върнат в сферата на туризма под формата на инвестиции” и 15% нямат отношение по въпроса.
От тези два въпроса може да се заключи, че туристическият бранш е обезверен, не вярват в политиката на управляващите и приемат, че увеличаването на данъчната ставка ще повлияе негативно на техния бизнес.
В настоящето изследване е разгледано отношението на българския туристически бранш към въвеждането на новата данъчна ставка в България и е изследвано съответствието на данъчната система в България с практиката, възприета от страните членки на Европейския съюз.
То доказва твърдението, че представителите на туристическия бранш не приемат въвеждането на нова данъчна ставка в туризма. Според тях увеличаването на данъчната ставка в туризма ще намали конкуретноспособността на България спрямо водещите туристически дестинации на ниво ЕС, а промяната на данъците ще има негативни последствия за оперативната работа на компаниите от туристическия сектор, тъй като вече са изготвени рекламите и офертите за следващата година.