Погрешно е схващането, че съхраняването на традициите е отговорност на ограничен кръг организации и държавни ведомства, развиващи дейност основно в областта на културата и изкуствата. Отдавна определението за нематериалното културно наследство е разширило обхвата си до традиционни земеделски и занаятчийски практики, специфична кухня и кулинарни обработки на продукти от животински или растителен произход. Ясно е, че успешното дългосрочно планиране, в случая в областта на туризма и земеделието освен очевидното трябва да предвиди и скритите ресурси за развитие. Това са констатации от сравнителен анализ на движението Slow Food, който ще бъде представен по време на тазгодишната туристическа борса "Ваканция" в София.
Според експертите на организацията това на практика означава наблюдение и систематичен анализ на неспецифични области. Сравнителният анализ на националното и европейски законодателство, регламентиращо дейността на малките семейни ферми и производители, възложен от Slow Food, съсредоточава вниманието върху опазването на традиционните храни и създаването на условия за съхраняване на кулинарната култура на страната, чрез наблюдение на широка законодателна база, обхващаща регламентацията на:производството и търговия с храни;
- традиционно отглеждането на домашни животни с цел производство на продукти, които се произвеждат по обичайна технология се реализират извън домакинствата;
- режим на обектите за реализиране на традиционни продукти и храни;
- туристически достъп възможности за предлагане на описаните продукти;
В резюме анализът показва:
- Нехомогенен характер на националното законодателство. Законодателните актове са приемани в различни периоди, като в последствие не са отразявали настъпилите промени в обществените отношения. Това е довело до натрупване на текстове, който застъпват регламентация в идентични области, без да отчитат разликите между заварени и нововъзникващи субекти и отношения и без да отчитат възможностите, които дават новите актове. На практика това означава възникване на неразрешими казуси пред заинтересованите лица в повечето случай водещи до отказ от всякаква дейност.
- Прилагане на заварени процедури към новоразрешени дейности без да се отчитат особеностите и най-вече невъзможността да бъдат изпълнени предвидените законови изисквания. Например не е възможно да се регистрира малка животновъдна ферма, ако се спазват изискванията разписани за големи или средни производители. Същото се отнася и за млечните ферми.
- В повечето случай малките ферми и производители остават напълно извън обсега на закона. Тяхната дейност трябва да се „нагажда” към съществуващите правила. Не се отчита спецификата на тяхната дейност, както и факта че те се намират в пълна организационна и техническа невъзможност да приведат своята дейност с нормативните изисквания. Не се отчита и факта че ако това стане качеството и автентичността на техния продукт напълно ще бъдат заличени.
- Европейското законодателство се интерпретира консервативно като източник на ограничения и забрани. Рядко националния законодател се възползва от действителните възможности които регламенти дават. Предпочита превантивното прилагане на ограничения.
- Малките производители, които произвеждат традиционно земеделски продукти и продукти от животински произход нямат свое място в законодателството. В повечето случай те се оказват извън закона и биват третирани като сив сектор. Спрямо тях е по-лесно да се приложат рестриктивни , а не насърчителни мерки.
- Националното законодателство не създава условия за съхраняване на традиционния поминък в селските райони. Малките стопани трябва да се впишат в стратегиите за окрупняване на земеделското производство.
- Оставяйки извън закона малките ферми не могат да се организират и да предлагат очевидния за тяхната дейност продукт – селски туризъм. Това от своя страна прави невъзможен или много затруднен достъпа до техните продукти. Това е една от причините за слабото развитие на селския туризъм както и за неправилното му разбиране в повечето случай.
В допълнение резултатите от анализа трябва да покажат мястото на малките ферми и производители в националното законодателство и да посочи начините за улесняване на достъпа по техния продукт.
Това според представителите на организацията би било първата необходима крачка към запазване на нематериалното културно наследство изразяващо се в запазени кулинарни традиции, традиционни храни и практики з обработка на продуктите.