Тази седмица лондонското метро чества 150-годишнина от откриването си. Първата линия, открита през 1863 г., свързва Падингтън и Фарингтън и има дължина едва четири мили, съобщава метрополитенът на сайта си.
На тържествения банкет за откриване на първата линия на метрото на 10 януари 1863 година не присъства премиерът лорд Хенри Палмерстън. Тогава той е почти 80-годишен и заявява, че иска да остане възможно най-дълго време "над земята".
Първите влакове в метрото са задвижвани от парни двигатели. Въздухът в подземната железница бил толкова замърсен, че управата одобрила искането на машинистите да си пускат бради, които да филтрират въздуха.
Предприемачите, които експлоатирали първата подземна линия, твърдели, че лошият въздух "ободрява атмосфера" в тунелите и създава "един вид здравословно убежище за хора, страдащи от астма".
През първите години някои от влаковете нямали прозорци, тъй като според производителите в метрото просто няма какво да се гледа. Тези вагони били силно недолюбвани от пътниците и по-късно били направени по-удобни.
За да преодолеят страха на хората от първите ескалатори, водещи под земята, предприемачите назначили мъж с дървен крак, който демонстративно да се вози нагоре-надолу.
Първото в света електрическо подземно влакче е пуснато пак тук, през 1890 година. Името Underground с познатата днес емблема са се появили през 1908 г. А първата карта на лондонското метро вижда бял свят през 1933 г.
Още през първите три месеца от съществуването си лондонското метро е превозвало до 26 500 пътници дневно, а днес броят им е нараснал до 4 милиона.
Още няколко любопитни факта за лондонското метро:
Най-краткият маршрут е 300 метра, между Лестър скуеър и Ковънт гардън.