Забравени ли са културно-историческите обекти в България?

60% от туристите в Европа пътуват с цел културен туризъм. Но България, която е на трето място по богатство на културно-историческото наследство понякога забравя, че то трябва да се съхранява, координира, развива и рекламира. Това каза доц.д-р Соня Алексиева, откривайки дискусия, озаглавена „Забравени ли са културно-историческите обекти в България“? Събитието бе организирано в рамките на лятната виртуална туристическа борса „Ваканция и СПА“, която се провежда от 22 до 25 април.

През последните години културният туризъм се развиваше много бързо, дори в определени обекти като Боянска църква например през 2019 г. се наблюдаваше феноменът „овъртуризъм“. Такова мнение изрази в рамките на дискусията Даниела Стоева, управител на „Тандем Травел“.

Според нея търсенето на този тип продукти  до известна степен зависеше от международната конюнктура, при това не благодарение, а въпреки държавната политика по отношение на културния туризъм.

Самите обекти обаче не са туристически продукти и за да станат такива,  предстои голяма съвместна работа на държавната, общинската администрация и туристическия бизнес. Без активна съвместна дейност това е невъзможно, посочи тя.  

Според Даниела Стоева е необходимо акцентът в българския туризъм да се премести от масовите форми – морски рекреативен и ски туризъм, към други видове туризъм. Тя подчерта, че не омаловажава масовия туризъм като структуроопределящ за приходите в туристическата индустрия. Но според нея е изключително важно България да се  препозиционира като туристическа дестинация дестинация.  Все още държавата е длъжник по отношението на културния туризъм и промотирането му.

Според Николай Миндов, председател на Асоциацията на екскурзоводите в България, Държавата не обръща достатъчно внимание на културния туризъм и не го рекламира достатъчно. В чужбина вече няма туристически центрове, които да са в помощ на чуждестранните туристи и да рекламират България. А този вид туризъм би могъл да носи големи приходи на страната.

По думите му малко са и фирмите, които са фокусирани върху културия туризъм и организират културни програми. Като недостатък на програмите Николай Миндов посочи липсата на разнообразие на програмите и малката им продължителност, което не позволява туристите да се запознаят с различни части на страната.

Според него много малки градчета са непознати дори за българите. Затова първо трябва да се разработят програми за българските туристи, а след това да гледаме към чуждестранните туристи. Трябва да се използва опитът и познанията на екскурзоводите, които могат да подпомагат туроператорите при разработването на програми, посочи Николай Миндов.

Лошите пътища и липсата на необходима инфраструктура на културно-историческите обекти са сред най-големите недостатъци, които изключват много интересни места от туристическите програми.

Не се използват и природните дадености, които позволяват на много места да бъдат направени панорамни площадки. Той припомни, че в миналото съществуваше такава площадка на Копитото – там имаше място за паркиране на автобуси и тераса, от която туристите можеха да наблюдават цяла София, докато пият кафето си. От много години столицата е лишена от такава атрактивна възможност, посочи Николай Миндов.

Според него трябва да се помисли и за създаването на достъп до уникални сгради като Народното събрание или Народния театър Иван Вазов – така, както това е направено във Вашингтон, Париж или Виена.

Но най-големият проблем според него може да се окаже кадровият. След като екскурзоводите вече повече от година не могат да работят и не са получили никакви помощи от държавата за принудителния престой, много от тях се преориентират към други дейности. Не е изключено, когато туристическите групи отново започнат да идват в България, да няма кой да ги води,  защото един добър и опитен екскурзовод се създава години посочи, той.

Според Диана Саватева, заместник-кмет на Бургас, наличието на интересни обекти е необходимо, но не достатъчно условие за привличането на туристи. Необходима е културна ифраструктура, съпътстващи задължителни добавки – тоалетна, място където да изпиеш кафе или да си купиш сувенири. Или с други думи - създаване на културно съдържание. Според нея належащо условие е и създаване на различни и уникални турове и обекти. Тя даде за пример идеята на бургазлии за разработване на тематични турове, първият от които е литературният, създаден през 2020 г.

 Радовеста Стюарт от община Бургас представи два нови обекта, по които в момента се работи. Проектът Ченгене скеле ще бъде открит още тази година, а Акве Калиде ще заработи догодина.

Според Венелина Червенкова, представител на Министерството на туризма, културният туризъм е негов приоритет от създаването му. Тя спомена, че от 2015 г. досега са разработени 8 културни дестинации в различни части на страната. Благодарение на тях в общини като Котел посещението на туристи от 2015 до 2019 г. е нараснало с  38%, в Петрич – с 50 %, в Трявна – 70% увеличение.