29 Март 2024

Вие сте тук

Чужди туристи на фотосафари в Русенски Лом

08.06.2011

egyptian vulture in flight

Мартин Пенев, БТА

Черен щъркел, египетски лешояд, синя гарга и белоопашат мишелов са скалогнездещите птици, които представляват най-голям интерес за ловците с фотоапарати в Природен парк "Русенски Лом" според директора на парка инж. Милко Белберов. Интерес за фотографите представляват и кълвачите, пчелоядът и лалугерите.

Чужди туристи идват на фотолов и през четирите годишни сезона, обяснява Белберов и допълва, че между 5 и 10 групи от по 2-3 човека посещават парка целогодишно. През лятото се снимат основно насекоми - пеперуди и морски кончета. Този сезон е добър за макрофотографията, уточнява експертът по биоразнообразие в парковата дирекция Йордан Куцаров.

Фотоловът
Фотоловът е много специализиран туризъм, казва фотографът Кирил Панайотов, който от 1997 г. работи с дирекцията на парка. Участниците в него са разделени по интереси. Едни, основно англичани, холандци и датчани, искат да "уловят" с обективите си птици, други пък проявяват интерес към пеперудите, а най-малката група е тази, която снима бозайници.

В България има не повече от 50 души, които се занимават с фотолов, казва Панайотов и допълва, че при него човек трябва да има голямо търпение и много време. Най-страшното нещо за животните са хората и затова трябва да имаш укритие, от което да се снима. Желателно е то да бъде изградено месец преди фотолова, защото животните трябва да свикнат, че присъства и е част от природата. В деня за снимки се отива в 4-5 часа сутринта, а дебненето продължава до късно през нощта.

Този продукт не е като другия лов, с който да се нахраниш. Остава картината и приятното изживяване от самите снимки. Атрактивен е и зимният фотолов. При него пък се правят укрития в снега. За да се направи обаче една добра снимка, са нужни 2-3 години подготовка. Екипировката е много скъпа, обяснява Панайотов.

При фотолова има водач на групата, който задължително трябва да има големи познания за животните. По думите на фотографа в ПП "Русенски Лом" идват и чуждестранни групи от пенсионери, но те обикалят защитените природни места из цяла България. Панайотов пояснява, че в Русенския природен парк е водил фотоловци за бозайници и най-вече за египетски лешояд. Основно са германци, датчани и холандци, които правят снимки за издания и пишат книги.

Египетският лешояд в ПП "Русенски Лом" е заплашен от изчезване
Това обясни координаторът по дейностите по опазване на този вид птица към Българското дружество за защита на птиците Ивайло Ангелов. Организацията е започнала работата си по опазване на египетските лешояди през 2003 г., защото в последните десетилетия в цяла Европа се наблюдава намаляване на техния брой. Преди няколко години египетският лешояд беше обявен за световно застрашен. През 2003 г. в цялата страна е правен мониторинг на всички гнезда на птицата.

В Русе работим активно с дирекцията на ПП "Русенски Лом". Търсим нови гнезда и извършваме опръстеняване на малки лешоядчета. Преди 7-8 години на територията на парка е имало 8 двойки египетски лешояди, посочва Ангелов. В момента са останали две, като само едната се размножава. Египетските лешояди на територията на парка представляват най-северната гнездова групировка на вида на целия Балкански полуостров. При протичащия процес на изчезване това ги поставя на най-голяма заплаха.

Експертът обяснява, че в цяла България броят на египетския лешояд е намалял наполовина. През 2003 г. е имало 57 двойки, а сега са 30. Основните причини за изчезването му от страната ни са отровите. Лешоядът е мършоядна птица, която хранейки се попада на различни отровени животни - например, плъхове и мишки, изхвърлени на сметища, както и поглъщане на голямо количество загинали от инсектициди скакалци. Птицата има изключително широк спектър на хранене и това я прави много уязвима. Те могат да се отдалечават до 15-20 км от гнездото си и лесно да попаднат на замърсена с отрова храна.

Наскоро установихме, че лешоядите страдат и от оловно натравяне. Когато се храни от животни - яребици, пъдпъдъци, убити след отстрел на ловци, този вид скалогнездеща птица поглъща и сачмите. Силните стомашни сокове ги разграждат и така се натравят. Голямо предизвикателство е да успеем да ги опазим, споделя Ангелов. Той допълва, че в момента гнездото, в което двойката лешояди мътят малките си в ПП "Русенски Лом" се охранява ежедневно от човек. Те биват подхранвани, за да бъде предотвратен рискът от търсене на друга храна, при което може да се получи отравяне. Така повишаваме и гнездовия успех, тъй като след излюпване на малките и при наличие на малко храна, има голяма вероятност едното да загине. Очакваме да се излюпят до няколко дни, споделя Ангелов.

През 2008 г. от дружеството са направили токсикологично изследване на малките лешоядчета в България. Взета е кръв от 7-8 птици, а след това от още 20. Последните резултати не са готови, но при първите се оказало, че повечето страдат от няколко болести. Причината за това е замърсената храна. Проблем за тях са и антибиотиците, приети с месо на животни, отглеждани в птицеферми. Те намаляват имунната система на лешоядите и ги правят уязвими на ред болести, от които по принцип са защитени, обяснява Ангелов. Той допълва, че в края на месец юли ще бъде поставен сателитен предавател на млад египетски лешояд в ПП "Русенски Лом". Така ще имаме поглед над миграцията и местата за зимуване на тази птица. От мониторинга, който правим ранна пролет, когато се завръщат в България знаем, че част от тях загиват още в Африка, уточнява експертът.

През 2010 г. поставихме сателитен предавател на малко лешоядче. Проследихме го и се оказа, че се намира в африканската република ЧАД. Птицата загина през януари тази година. Изпратихме екип от местни хора, които да го потърсят, за да разберем каква е причината. Те установиха, че е убита от номади от местно племе. След като видели предавателя на него, помислили, че е магьосник. Единият от колегите, бивш служител на Министерството на околната среда в ЧАД, информира органите на реда. Така след известно време старейшината на племето е предал официално предавателя, обяснява Ангелов. През 2001 г. друг лешояд е достигнал ЧАД. Това дава основание да се мисли, че точно тази африканска република е мястото, където българските египетски лешояди зимуват. "За съжаление открихме, че и там има сериозни заплахи за птиците", споделя Ангелов.


В Западна Африка лешоядите ги препарират
В Западна Африка лешоядите биват избивани, а след това препарираните части от тях се продават на специални пазари. Там битуват разбирания за магии и доста препарати от животни се използват като защита срещу тях. През 2007 г. са заловени бракониери, които са ги изнасяли за съседни държави, казва експертът, който през януари 2012 г. ще участва в експедиция в ЧАД и Северен Камерун, която ще бъде съвместно изпълнена с Нигерийския орнитологичен институт. В нея ще вземат участие и представители от Министерството на околната среда на ЧАД и местна неправителствена организация.
"Досега съм бил на експедиции в Етиопия и Судан. Пътуването до Етиопия през 2009 г. и 2010 г. беше да проверим най-голямото място за зимуване на египетски лешояди, да направим преброяване и да установим какви са заплахите за тях. В Судан пък посетихме място на брега на Червено море, до град Порт Судан, където от 80-те години е известно, че голям брой лешояди умират, след като се допрат до електрическите стълбове", информира Ангелов. Той допълва, че това е място за почивка на птиците по време на миграцията им.

Стълбовете са много опасно конструирани. Когато отидохме, установихме, че проблемът продължава и намерихме 17 убити от ток лешояди. През 80-те години пък са били намерени 50 загинали птици. Предполагаме, че стотици, а дори и хиляди египетски лешояди са намерили смъртта си от датата на построяване на електропровода през 50-те години на миналия век. Твърде вероятно е това да е причината за изчезването на египетските лешояди от Близкия Изток. През тази част на Судан мигрират лешояди от Йордания, Сирия, Ливан, Египет, Източна Турция. Това място е точно след като пресекат пустинята Сахара. Има големи сметища и те остават там, за да се хранят, но попадат в т.нар. екологичен капан.
Голяма смъртност на лешояди е констатирана и в Македония през 1994 г.. Тогава орнитолог е открил 60 загинали египетски лешояда на сметище. Установено, че са яли натровени плъхове.

В България не е имало такъв проблем. От 1994 г. до момента има 20 установени случаи на загинали възрастни лешояди - 10 са починали от отравяне, 4 при отстрел, 1 от болест, друг от светкавица и 4 при неизяснени причини. Но това са само случаите, за които знаем, казва Ангелов. Освен на лешояди в ПП "Русенски Лом" ще бъде поставен предавател и на млад бухал, за да се проследи живота му до полова зрялост, който е по-малко проучен, информира експертът.


Камера ще предава на живо от гнездо на черен щъркел
Малките на черния щъркел скоро ще се излюпят и през юли онлайн кадрите ще са достъпни на сайта на парковата дирекция. В ПП "Русенски Лом" има от 7 до 10 двойки черни щъркели. Така ще разберем как черният щъркел отглежда малките си, с какво се храни и изобщо какво се случва в едно щъркелово семейство. Специално ще бъде изпратен и човек, който да охранява района, обяснява експертът.

Изграждат природозащитен комплекс в "Русенски Лом"
Близо 581 000 лева без ДДС ще бъдат вложени в изграждане на природозащитен комплекс в русенското село Нисово. Той ще се състои от посетителски център и полева орнитологична станция, каза главният експерт от парковата дирекция Цонка Христова. Проектът се финансира от Оперативната програма "Околна среда". Немският фонд за околна среда DBU пък финансира идейната концепция за вътрешното обзавеждане на центъра. Обектът трябва да е готов през 2012 година. Сградата ще е с разгъната застроена площ от близо 1 100 кв.м. Ще включва кула за наблюдение на птиците, както и клетки за отглеждане на болни и ранени животни. Първата копка вече е направена.

Проектът цели опазването и възстановяването на влажните зони в долното течение на река Дунав, обясни Христова.

Категории: 

THExperts бюлетин

Информирайте се за последни новини!

CAPTCHA
Този въпрос удостоверява, че сте реален потребител.
Subscribe to THExperts бюлетин feed