Завой към Завоите

Екатерина Геловска

Част 1

Ако отидете в Будапеща и искате да разнообразите маршрута си, като прибавите някои градове извън унгарската столица, Големите завои, както ги наричат местните жители, вероятно са най-подходящото място. Така те  са кръстили няколко живописни меандъра на река Дунав, където са разположени няколко малки, но живописни градчета, свързани с историята на унгарската държава – Сентендре, Естергом и Вишеград.

Сентендре – музеят под открито небе

Разположен едва на двадесетина километра от Будапеща, Сентендре е любимо място както за туристите, така и за самите унгарци. Тук можете да дойдете с влак от централната гара, с автобус, с корабче или пък с нает автомобил.

Веднага ще направим уточнението, че макар основният туристически поток като правило да е във възторг от малкото градче, има и такива, които го наричат „бутафория“ и „капан за туристите“. По отношение на първото едва ли някой ще се съгласи, просто защото всичко тук е достатъчно автентично, макар и да изглежда като излязло от картинка от някой отминал век или поне като декор към филм за онова време. Що се отнася до определението „капан за туристите“, то със сигурност има своите основания – тук ще намерите не само интересни места, които да разгледате, но и такива, където с удоволствие ще оставите парите си.

Но всичко по реда си.

Градчето е по-старо от Буда и Пеща, 

защото крал Ищван някъде около 1009 г. именувал намиращото се тук голямо село Сентендре (или по нашему казано, Свети Андрей), което две столетия по-късно било обявено за град. Всъщност, селището е създадено от сръбски бежанци, които търсели спасение от османците. Към тях впоследствие се присъединили словаки, словенци, румънци, германци, създавайки онази тайнствена смесица от етноси и народи, които сътворяват самобитната култура.

И днес градът помни първите си заселници не само с четирите си православни църкви, но и с надписите, голяма част от които са не само на унгарски, но и на сръбски и немски. До непроизносимото унгарско cukrászda (сладкарница) можете да видите немския еквивалент  „Konditorei“ или сръбския „посластичарница“.

Градчето е толкова малко, че ако решите да го обиколите на бърз ход,

петнадесетина минути ще са ви повече от достатъчни.

Но ако решите да разгледате всяка витрина и да се заседите във всяко кафене, със сигурност ще са ви нужни часове.

Започваме запознанството си с него от „централния“ площад Фьо тери (Fö tér), в центъра на който се намира Чумната колона с кръста на Свети Лазар и храма на Благовещението наблизо. Колоната не е нещо уникално като замисъл – мнозина градоначалници изграждали такива колони в знак на благодарност за това, че чумата ги е подминала или пък с идеята да я избегнат. Затова можете да откриете многобройни колони в Унгария, Австрия или Италия с уточнението, че имат различна архитектурна стойност.

Миниатюрното градче има и своя миниатюрен

музей на миниатюрата.

В него са експонирани невероятните творби на украински майстор, който, както се разказва в приказките, може бълха да подкове. Доколко това отговаря на истината, всеки може сам да се убеди срещу вход от 3 евро. Самият музей е разположен в малка заличка до централния площад, но е един от трите музея в света със същата насоченост.

Друг, значително по-посещаван музей, е Музеят на марципана. Ако си спомняте гадната кафеникава маса, позната  от детството ми под името „марципан“, трябва да ви успокоя – съвсем не става въпрос за нея. Всъщност, марципан е името за сладкарска маса, приготвена от захар и печени бадеми, смесени в определена пропорция. За титлата „баш майстор“ на марципана се състезават сладкари от Белгия, Унгария и Латвия, а трите държави претендират да са

Меката на лакомството.

Без да се опитваме да влезем в ролята на арбитър, можем да дегустираме всеки от тях. Със сигурност ще оцените вкуса на марципанената маса, а ако разгледате музея, и майсторството на сладкарите, които са изваяли от нея истински скулптурни шедьоври.

Принцеса Даяна, Майкъл Джексън, герои от мултфилмите на Дисни, архитектурни паметници, мебели и интериор и пр. са само част от мотивите, вдъхновили майсторите сладкари за техните произведения. Може да имате някои забележки към пресътворяването им, но идеята със сигурност си я бива. Пък и никой не ви кара да декорирате с тях собствената си всекидневна, по-важното е, че сръчните пръсти на майсторите успяват да пресътворят невероятни образи.

Създател на музея е Карой Сабо,

наричан още бачи Сабо,  който е роден и израснал в Трансилвания. В живота му има много перипетии, които го отвеждат в Австрия и Ливан, но в крайна сметка отново се връща в Унгария, където отваря магазин и музея на марципана – майсторлък, който усвоява по време на престоя си в Бейрут.

На входа ни посрещат майсторки-сладкарки, които собственоръчно изработват експонатите за музея и магазина. Повечето, разбира се, са творения на самия Карой Сабо, но учениците му днес не му отстъпват по майсторлък. Каква е тематиката на творбите? Най-разнообразна. Веднъж Сабо гледал в Австрия анимационен филм на Дисни, чиито персонажи станали много популярни в Унгария, и решил да направи техни фигурки. Идеята се оказала златна и народът се редил на опашки, за да си я купи. Тогава решил да се сдобие с лиценз, който да му дава само на него правото да ги произвежда.

Всеки експонат е обозначен с табелка, на която можете да прочетете най-важната информация за него. За приготвянето на огромната сватбена торта, например, са използвани 970 яйца, 15 кг масло, 15 кг шоколад и 35 кг захар.

На излизане от музея, както си му е реда, минавате през магазин, в който можете да си купите не само бонбони и фигурки, но и марципанов „пластилин“, от който децата могат не само да си направят скулптури, но и да ги изядат. Единственият проблем е, че след това може да се опитат да направят същото и с истинския.

На площад Фьо можете да откриете и картинната галерия на града, разположена в сграда от 18 век, музея Ференци – място, където се експонират творбите на френските майстори Карой Ференции неговата съпруга, както и на техните деца – майсторкана на гоблени Ноеми, скулптора Бени и живописеца Валери.

Ако сте предвидили малко повече време за Сентендре, обиколете централната улица със сувенирни магазини. Хубавото тук е, че то не само се продава, но и се произвежда на място.

Накрая няма да сбъркате, ако се отбиете в някоя от местните винарни и си хапнете в някое от многобройните заведения, пръснати по брега на Дунав.  Изборът може да е различен, но пък специалитетите навсякъде са сходни. За любителите на рибата

местната рибена чорба е невероятно попадение!

Ще ви я сервират в бакърено котле, окачено над газова горелка. Сервитьорът пали огъня и супата се подгрява до нужната температура. Всеки може сам да си сервира чорбата, която местните жители наричат холасле. Приготвена е от шаран, но такъв, който не вирее в застояла вода, а в речна. По време на варенето чорбата не се разбърква, за да не се повреди нежното месо на рибата. Добавят се  задължително запържена сланинка и червени чушки.

В градчето има много ателиета, работилници и галерии, в които местни и не само местни творци излагат творбите си. Някъде през 20-те години на миналия век някой от тях припознал градчето като място, където черпи вдъхновение, и скоро бил последван от свои съмишленици. Днес над 150 живописци, графици, майстори на керамиката и на приложното изкуство живеят и творят в Сентендре, при това съвсем не заради туристите, а въпреки тях. Практически всеки от тях е оставил в знак на благодарност своя творба като дар за града.

Общината прави всичко, за

да запази облика на града

такъв, какъвто е бил в миналото (но това съвсем не е същото, като да използваш европейски пари, за да създаваш бутафорни обекти, нали?) Ако някой иска да подмени дори и една тухла с нова или пък да поднови водопроводната си система, трябва да получи специално разрешение от общината. Затова градчето се е запазило в някогашния си вид, наричан от някои иронично „провинциален барок“. Тесни фасади, ярки стени, белоснежни капаци, лозя на хълмовете и катакомби  на винарските изби са най-характерните белези на Сентендре от векове.

Към това можем да добавим и живописните меандри на Дунав – реката, която може за по-малко от час да ви доведе тук с корабче. Може и с влак или пък с автомобил – изборът е ваш.